28.6.17

Oh, my hopeless wanderer
You can't come in
You don't live here anymore

Well, that smell of sex 
Good like burning wood

My Adeline was swimming, Sweet Adeline was singing

Лора Марлинг слушам от 2-3 седмици и макар да мисля, че на моменти е твърде срамежлива и неемоционална, харесвам цвета на гласа ѝ и стила ѝ. После пак забих в alt j, които съвсем съзнателно избягвах от 2-3 седмици, но в тяхната музика има много вода и плуване, смесване на инструменти, ситуации на невинност и надвиснала опасност, изобщо - не ми тръгна с отбиването на alt j. 
Чувството е както когато бях момиче и се давех в сладникав поп. Антидотът беше хоровото пеене, което ми остави в наследство ужасно критично ухо и дебел класически хастар. Много по-късно мъжете в живота ми пробиха конвенционалната ми школовка и започнах да се интересувам от тях музика. Все още ми е трудно да слушам музика без вокал, защото текстът ми е много важен във възприемането. Езикът в музиката. Мога ли да избягам от себе си?
За съвсем друго мислех, че ми се пише, но компенсирам някакви липси с музика, затова естествено поех насам.