гудрийдс

15:09

Една публикация ме сърби по пръстите от известно време. Използвам пукота от кофеиновата абстиненция, за да концентрирам мисълта си в посока КНИГИ.

Пише ми се за книгите, които не са ми дали мира през последната календарна година. Ако ви стои леко статистически, подминете този текст. Като казвам "не са ми дали мира", имам предвид точно това. Книгата да ме вика, да ме дебне в малките пролуки спокойствие и да ме чака. Повечето книги, които подхващам, ми харесват, но малко са онези, с които се намираме в подходящия момент.

Превъртане на световете от Георги Рупчев ("Изток - Запад"). Зачетох го твърде късно, но така или иначе вече обявих 2016 г. за годината, в която някои неща са ми се случили за пръв път твърде късно. Силно ми напомня (и неслучайно, разбира се) на Т. С. Елиът и си обяснявам тази си любов със склонността ми да харесвам хора, които оставят въпросителни в мен, чийто интелект е необятен и трудно разбираем. Завива ми се свят, като си помисля какво още можеше да напише Рупчев, ако беше жив до днес.

Другата ръка от Крис Клийв (ICU). Ужасно хубави неща прави Невена Дишлиева-Кръстева. Харесвам я като преводач, защото тя ми даде Зейди Смит на български, но още повече я уважавам заради книгите, които прави като издател. Книгата на Клийв е за дома в нас. Книга за тези, които поради една или друга причина са изтръгнати от физическия си дом. Пчеличка е силен женски образ, изключително ме е яд, че романът не носи това заглавие. Познах, че историята ми влиза под кожата по това, че обикновено бягам от натоварващи сюжети, а тук има какво да ви захлупи - бежански лагер, расизъм, депресия, проблемен брак, цялото тресавище на модерния човек. Но ей ме, пиша за Пчеличка и пак си спомням как я четях, докато ми правеха педикюра, и ме питаха На какво толкова се смееш? и Защо плачеш? в рамките на половин час. Английското писане.

Метеорите от Мишел Турние ("Хемус", извън тираж). Много специална за мен книга. Роман, който се изправи срещу мен като нахакан гигант. Остроумен, обсебващ, сладоуст. Неописуемо въображение, както каза Дамян - човекът, който ми я зае да я чета. Четох с възхищение и пак се попитах - кое е по-важно: да можеш да пишеш невероятно талантливо за най-причудливи теми, теми, които не са хрумвали на никого, или да можеш  по един приличен начин да говориш за високо хуманни неща, тежки и скучни като арматура. Мисля, че си отговорих на въпроса още в първата част на предишното изречение.

Пътуване по посока на сянката от Яна Букова ("Жанет 45"). Благодаря на Яна Букова, че написа тази книга, за да е точно това, което е. Пълна загадка, език, който не просто тече, той вали. Бях легнала с коремен вирус в разгара на отпуската си на морето, това Пътуване беше като сън, халюцинация. Книга, която обезателно ще препрочитам. Шантаво е, Доротея, харесва ти, нали, момиче. Всичко в романа на Букова ми хареса. Всичко. Не мога да пресъздам нищо от историята, защото просто не искам. Искам да се чудите и вие, да я въртите, сучете, да ѝ се смеете и дивите. Нá ви!

Възможност за остров от Мишел Уелбек ("Факел Експрес"). Ех, Мишел, Мишел. На on и off сме с теб, силно те любя и мразя. Презирам бъдещето от книгите на Уелбек. След разочарованието от Подчинение се върнах назад в библиографията му... и бинго! Има 2 неща, с които французинът винаги ме хваща - честността и мизантропията. За мен лично мизантропията му е фалшива, защото не виждам как човек, който не обича хората, ще се вълнува от бъднините им. Възможност за остров беше книгата с най-непоносим финал, великопелна книга.

Swing Time от Зейди Смит (Hamish Hamilton). Опасявам се, че сред приятелите си съм известна като болен фен на Зейди и е безсмислено да доказвам противното. Все още съм в процес на четене - зарязах другите две, които четях до момента - но тази жена е точно това, което очаквам от книгите си. Блестящ, но не крещящ интелект, критично око, модерна стъпка, безмилостна ирония, чист изказ. Има тази английскост, която обичам, тази доза женственост, която обичам, тази щипка престъпление-и-наказание, която обичам. Зейди Смит не бърза с книгите си, мисли ги с години. Личи си. Ще се радвам на препоръки за точно такива автори.

Този текст не претендира за нищо повече от лична рекапитулация за best of-а ми на 2016. Парадоксално, но работата ми в издателство ограничава силно моментите ми с книга в ръце и тази година goodreads профила ми е доста постен, се ла ви. Отказах да водя състезание със себе си колко тома мога да прочета за една година, защото това е неравна битка между желанията и задълженията ми. Пожелавам си повече книги, по-малко битка.





You Might Also Like

0 коментара