0:35

Напоследък:
Не свърших нищо добро. Един ден никой няма да каже, че Доротея има голямо сърце и няма да го каже с право. Добре отгледан егоцентризъм, съчетан с умерена апатия към несемейството.
Измих прозорците на долния етаж. Чистенето избистря мозъка като нищо друго. Поизхвърлих някои неща (всяка година има за изхвърляне). Ще станат 3 в този дом. Все още остават прозорците в спалните - в неделя.
Ноктите ми почнаха да се чупят.
Сънувах как чакам за второ секцио. Стоя си и си говоря с акушер-гинеколожката, чакам я да извади бебето. Винаги има/е имало на кого да разчитам да помогне за трудната работа. Милена ми каза преди няколко месеца, че е време да прекъсна пъпната връв със семейството си и да започна вярвам повече в способностите си. На 30 години? Да си стана майка, татко и мъж? Това отвращение, което изпитвам от себе си, когато се предам другиму, когато облегна удобно главата си на нечие рамо...
Чувствам се добре, когато мускулите ме болят, когато се потя, когато говоря с хора, които интуитивно харесвам. Дори такива, които съм виждала веднъж, два пъти, такива, които не съм виждала от години. Заради чувството на опознаване, тази тръпка от новото.
Мама днес ми каза, че дори аз да виждам недостатъците в дома си, чуждите хора го виждат по съвсем различен начин. Да не се притеснявам. Който има деца щял да разбере.


You Might Also Like

0 коментара