за тоталната липса на дзен у авторката

22:39

Тя прави непрекъснато следните лапсуси:
Казва книга вместо къща и кръчма вместо църква.
Виргиния Захариева

Когато човек си стане скучен сам на себе си, неминуемо е скучен и на околните. Подозирам някои приятели, че странят от мен, защото съм станала статична и прозаична. И, не, ходенето на филми, театър и фризьор от време на време не прави бззз в живота ти. Лишени от онова състояние на духа, те са просто ходене на филми, театър и фризьор. Състоянието на духа ми ще си позволя да опиша с думите на една фейсбук приятелка (благодаря, Т.) - "тотално си се раздала и биологично, и психически [...] и е неизбежно да се чувстваш празна и обсебена едновременно". Лутам се от резки импулси да се подстрижа като Бийонсе до селфита без грим в инстаграм, опитвайки се да се харесам натурална. Проза, проза крещи всичко - скучното кафяво око, издълженият нос, чертите с класическа симетрия, без очната си линия съм толкова невъоръжена. Ако фокусът ми не се измести, аз ще бъда изместена от фокуса си, а никога не ми се е случвало. Добре че има стихове, в които да намирам спасение, и едно пътуване, което ще посветя на епикурейство и вечно голи рамене, за да се доближа максимално до обичайното си пълноводие. Всичко минава през тялото ми - едни ей такива торбички са издълбали контурите ми, една ей такава бръчка ме е посякла между веждите, едни ей такива старчески болежки в костите. Когато излизам сама,  очаквам да бъда наказана за удоволствието, че излизам сама. Когато тичам и се потя, очаквам да бъда попитана нямам ли си по-важна работа. Когато чета, поглеждам часовника с непрестанно надвиснало чувство, че съм пропуснала нещо и/или закъснявам. Разделена съм от всичките си азове и си липсвам.

You Might Also Like

0 коментара