картичка

0:01

откога низините се сменят с проходи
градовете с гробища и
хората с накацали високо соколи
мъглата бе толкова гъста
ръкостисканията толкова редки
хранопроводът подлютен
и нищо бавно не съм свършила
поглеждайки надалеч съм забравила да виждам
съм неспособна да виждам
но видях в едно крайпътно село
от тухли отворен широко клозет
никой никога там не е бил
защото в селото няма хора
но има соколи като часовои
с всевиждащо трето око
всяка поема която поемам
свидетелства че не мога друго чета
че друго не ми е нужно
че да потънеш в плиткото е приятно пличкане
до поредния град до поредното гробище


You Might Also Like

0 коментара