Ровя трескаво в книгите си с поезия, за да се хвана за нещо, което аз бих написала. Не защото съм поет, защото не съм, а защото имам желание. Кафето ми не може да изстине в чашата. Първите ми глътки на терасата, мъглата пада в каймака с почти ясен звук от целувка. Сутрин октомври е топъл и лепкав. Поезията липсва като изваден зъб, спешно я търся. Търся Кортасар и търся Превер. Търся синтаксис като разлистено цвете. Търся муза (да бъда?). Но сега детето ми спи, облегнало бухналата си лява буза на бялото чаршафче. Няма да мога да довърша нито една книга, нито да създам. Ще го уча да говори. Езикът! Думата!
