обесването

20:33

Изключително рядко имам мнение по политически въпроси, а те повечето са политически. Аз съм страничният наблюдател, който просто гледа/чете новините. За базова информираност така. Прибирах се и чух тътена от броженията пред Народното събрание. Представих си, че ме спират журналисти и ме питат защо не участвам в протестите. Проведох си следния диалог:

-Вие защо сте встрани от тълпата?
-Бих била част от нея, ако не изпитвах див ужас от тълпи. Още повече агресивни такива.
-А вашите сметки за ток и парно?
-Услугите на Топлофикация не ползвам, а сметките ми за ток за адекватни на потреблението ми.
-Не сте ли съпричастни към съгражданите си?
-Отчасти да. Но не мисля, че повечето от тях знаят какво ги мотивира, още по-малко знаят какво ги очаква, ако доведат държавата до пълна анархия. Протестите са просто дълго акумулиран гняв срещу всичко.
-Благодаря.

Тези работи се случват в главата ми в деня на обесването. Сутринта ми започна с битов скандал от балкон в Младост, в който мъж се опитваше да замери жена с камък, защото си изхвърляла боклука през терасата, а тя стоеше надвесена от първия етаж с метална лопатка в ръце (доказателството за нейното провинение). Ето на този рунд българинът гледаше сеир и звучно облизваше мустак заедно със сутрешното кафе и цигара. Няколко часа по-късно, на влизане в метростанцията един протестно настръхнал дядо щеше да ме намуши на пръта на трикольора, не нарочно, надявам се. Какво звучно отмъщение. Какъв войнствен ден. Народът срещу ББ, ЦвЦв и други разни инициали. Не съм достатъчно компетентна, за да изкажа мнение по случващото се, но знам, че това, което виждам вони на разруха и бяс отдалече. Отключени са полюсните реакции, което някак ме кара да мисля, че българинът плаче да бъде озаптен със здрава каишка. Здравей, здравей, Ким Чен-ун!



You Might Also Like

0 коментара