Писането е спонтанно, леко и волево занимание. То не е упражнение и не се случва с мисълта за издаване. То е рефлекс на съзнанието (душата?). Никой не може да ме убеди, че тенденциозният труд към оформянето на една или друга фраза прави пишещия писател. Писането е флуид, то е отражение, но и пророчество. Непринудено като всички хубави неща. Напъните са само и единствено физиологичен процес и никога не бива да бъдат прилагани в писането.