сутрин

19.10.12

нещата които сутрин димят
или се бъркат с лъжица
ми напомнят на времето
когато бях в утробата на майка ми
звучат в тихото като през тръба
далечните звънчета на сервиза
под завивката е топло
мъжът идва
да разтвори в съня ми бучката захар
да поговори с тялото ми
да ме възхити че хем съм вътре в себе си
прибрана
хем съм навън розова елипса

езикът е безсилен да напише такава поезия