по...

15:41

сеем бури, жънем съмнения
чакам те вечности, остарявам, прераждам се
отказвам тестяно и пак го започвам
превръщам те в нож, когато съм в ъгъла
правя си го сложно, за да не е лесно, безинтересно
кръвнината си плащам, докато ме черпят кафета,
съветват ме хората да бъда по-концентрирана в себе си
отчитат колко точно остава от времето ми, докато спра да се броя единично
това не е поезия, нищо не е поезия, само ти си поезия, скъпи
по цялото тяло, по целия кош на гърдите ти, по всички скоци на гласа,
по разликата във ръцете ти, по вената под лявото око, по русото
обичам те

You Might Also Like

0 коментара