ставаш жената която дъщеря ти един ден ще иска да бъде
докато ти искаш да си нея
нещо такова каза чанкете в епизода на синьо лято
който излъчиха днес по бнт1
всъщност морякът каза
че децата тръгват по пътя който
възрастните вече са изминали и е неизбежно
опитът им да ги срещне по средата (често е приятна срещата)
и се замислих за двете ми баби и дядо ми
които не помня като млади
все са имали бръчки болежки и изкуствени зъби
но отлично помня мириса на дрехите одеколона
манджичката хляба и онова подаване на ръка
като мост над родителите
т.е. днес мисля за младостта и тленността ни
