7.8.12

ти си синдром разболяваш ме по цялото тяло и така бързо изчезваш че не знам кога ме боли и кога л и/е кувам
треска
слънцето си беше направило лагер на кожата ти едно такова лъскаво и нетрайно следобедно последното слънце
юли
брадата ти драскаше с един сантиметър в секунда и после езикът минаваше да оближе раните и зачервеното
подпалена
много пожари лумнаха в тези горещници и тлеят ли тлеят а аз помъдрявам ставам жената която други мечтаят
от дистанция наблюдавам как ти си кораб който си тръгва от плитчините решен да не потъва още
има време

Няма коментари: