романи

21.8.12


Епопеята ми с Ана Каренина започва, набутана между бележките на Набоков (роден на 22 април, 10 по стар стил) и Марк Леви, англичанин, когото чета на френски. Майка ми била чела Птиците умират сами, докато ме носела в корема си, но не била съвсем сигурна мен ли като е носила или сестра ми. Според мен е сестра ми, понеже от двете ни, само тя изпита сантимент към този роман и го прочете както си му е редът. Отец Ралф ми е симпатичен, но ми е по-интересно, когато жените са черните в списъка.

Разбира се, че днес можеш да обичаш един, а утре друг, разбира се, че можеш едновременно да ги обичаш. Ето ти една Ана Каренина. Защо казват, че жените търсят сигурност, след като несигурното далеч повече ги влече.

И тъй като душата ми силно потъва в книги, в които жените са неверни змии, в близкото бъдеще ще говоря за възрастово неравностойните бракове, за сластните жени, за страхливите мъже, за страстта преди всичко, за изневерите. Така де, защо от жените, чувствителни към социално възприетото, излизат такива разкошни трагични героини, толкова желани любовници и иконични самоубийци.

С повече време и до Меги и дьо Брикасар ще стигна.

Няма коментари: