бикове, крави, едър рогат

25.7.12


Трохички си направих по бюрото. Трохички от вафла, която принципно не ям. Но кафето, кафето и цигарата спасиха положението. Всичко е преходно. Дори влюбването, което трае нещо средно между 3 месеца, 3 години и всеки-път- когато-го-видя. Друго си е да излезеш от положението с кратки изречения и нелепи емотикони, щото нали, трябва да си изключително близо, за да види как тупти онази вена на врата ти и ей сега ще припаднеш. Той не бива да знае, че му пиша стихове, защото са поредната женска "месечна" лирика, която ни тряска оттук и оттам. Повлюбваме си се, това е. Така е просто да си мълчиш и да си го знаеш.

Един мъж ми сподели как бил влюбен в една жена (не каза, че е влюбен де) и така хубаво ми разказа за нейното господарско темерутство, че се напълниха очите ми с вода. Така добре ми го каза, че ме хваща яд, че още не е издал книга.

Откритието ми за последните 24 часа е, че на мъжа трябва да му се даде време за лично хоби. Ако ще и хобито му да те изпълва с отвращение, презрение и нечувана ревност. Всеки човек се проявявал различно с различни партньори. Едни те виждат слънце, други - дърво. Това, което в едни те отблъсква, в други те привлича. Щастието също така било дъх спокойствие в поредица от безпокойства (Мороа). Мороа е мъж, а мъжете винаги са прави. Приключвам с постулатите тук и сега, защото е тъпо и к'ва съм аз, че да се правя на мъдра пред хората.

Позволявам си да цитирам мъж, Васко Панайотов, защото е по-умен от мен: пълно е с толкова крави... аз винаги предпочитам лудата. може би не аз нея опитомявам, а тя мен ме влудява. при влюбването често става така.

Няма коментари: