неравноделно

21.6.12

фотография: Светлана Стоянова

Виждал ли си как цъфтя ежегодно
през звучните нощи на юни.
Имам луна вместо лице и
месец, изгрял на лявото коляно.
Закусвам с топлото още от вчера -
оргазъм хербарий -
ненапуснал тялото ми упорит щурец.
Влакът после се римува с тласъците на кръвта.
Оглушавам. Музиката ти е силна,
барабаниш надолу африкански танц.
Ослепявам също. (Влюбването почва сляпо
и свършва с любовта).
По обед вече - сок от вишни-
липовият дъх нахлува в ноздрите ми във 13:03.
Мъхът ми те попива. Летен лагер си - две седмици
по гащи на море. Ожулило ме слънце по гърба.
А вечер - път от смог и велосипедисти,
крачките ми опипват града. Ще полегна скоро
в тревата ти зелена, ще сложа червеното си столче
в твоята среда.

Няма коментари: