among the fields of barley

4.6.12

Въздухът е тежък и влажен, Тропика на Рака го наричам, щурците се надвикват с жабите, къде ли се крият жабите нощем. Варна през юни, всяка година по същото време. Местата, които принципно не забелязвам, защото познавам като дома си, пък и мирише на много първи неща от живота ми.

Той вади скрити и забравени чифтове очила от колата си. Брадата му расте и завива, почти шуми като избива, леко медно-златна, криволичи от удоволствие. Той яде сладолед мълчаливо и се облизва като детето, което може да се цапа, колкото си иска. Този път не съм сериозната, този път се смея и залепям стъпала почти до предното стъкло.

Ако живеех непрестанно там, до морето, нямаше да имам нужда да пиша. Само прозата може да ражда поезия.

Няма коментари: