7.1.12


не беше ли ти малка
невръстна поезия с кичур коса
вертикално изтекъл пред очите ти светла мъгла
когато изписа с върха на сърцето си бодливата тел
от меки слова
болеше ли, мъничка моя, да виждаш като пред огледало
трепкавата своя голота

Няма коментари: