не си

24.11.11


Момчетата. Колко пъти ги нарекох
с ужасни качества, които нямат. А исках теб
да нарека. Единственият, който прави
хубаво китайско и лоши опити да ме разсмее.
Великолепен си, когато спиш. Толкова
е интровертно. Независим и свободен,
безмълвен като риба. Идеален.
Имам разсейки от теб по цялото тяло,
нито една добро качество, нито една не
отмина със времето, нито една не ме довърши
достатъчно.
А вчера ти ми купи кестени. И ми купи есен
във пакетче. Опечена, миришеща на Графа.
После заговори бабичка за декоративното
червено зеле, което също купи. (За да спра да
искам бебе, все за нещо да се грижа.) Беше толкова
добър, ти - до ребърцата и до агнешката супа.
Погледът ти щипеше и беше топъл. И не исках
с никакви ужасни качества да те наричам. Ти
не си момчетата.

Няма коментари: