Призовавам духове и после, като виждам как съм го оплескала, се уча на екзорсизъм. Усещайки, че нещо загнива в студения ми апартамент, пратих на русото момиче в скайп 800 думи за стара преживелица. Събудих спомена рязко, както те будят, когато си на 5 и трябва да ставаш за детска градина. Животът ми беше всепроникнат от призраци. Влезе жена, влезе и мъж. Жената беше черна, мъжът - от черния списък. Мразех и двамата, преди няколко дни наистина мразех.
Аз ги извиках. Насищах дните си с мисли за това, което е било и това, което можеше да бъде. Телепатично призраците отговаряха. Виждах знаците навсякъде. "Не е знак, някакво подсъзнателно желание си е, което се проявява, и затова го виждаш. Знаците не са нищо повече от табели, когато вече тръгнала в някаква посока" каза Миша. Табели, добре. Пътят е ясен. Самопознанието е ужасяващ процес, защото там се виждаш с грозното. Задържаш грозното докато се самопознаваш, констипация от големия стар страх. С мисълта за хаоса тялото ми реагира рикошетно. То мрази да не му се подчинявам. Тялото е много по-мъдро от мен.
Мисълта за случайността ми е напълно неприемлива. Дойдоха хора при мен, които заобичах по детски и други ми станаха още по-близки. Това значи ли, че са заместили призраците?
