кварта

5.11.11

Това беше написано след материала в Light. Очевидно успехите ме изкарват извън комфорта, строшават ме. Това - защото първото доказателство за малка човешка победа е наказанието с чуждия хейт.

пренасям тялото си мигновено бързо слепешката по хлъзгавите стълби на съзнанието умора падане падение и страх че в края на стълбището ще има смях аплодисменти псувни на силен диалект и целене с домати


пренасям го на място където няма самолети и коли защото имаме крила и всеки си лети по негов начин и всеки по негов начин избира да си бъде защо да следвам и защо да подчинявам своя начин на този на другите


комплексът ми за малоценност ще си го налея в чаша и ще го дам на най големия си враг да го гаврътне и да види

уголемени нещата в главата ми както аз най често ги виждам тумори на глупостта с разсейки


добре е че дотук сготвих лъснах пода със парцал изпрах прострях и свърших всички домакински работи и минавам във фаза където е за предпочитане да те чукат не да те гушкат защото живея за да ми е хубаво

Няма коментари: