I love you with the whole capacity and elasticity of my lungs. They stretch and contract and do all the stuff human lungs are supposed to. And they ache because they can`t inhale the whole being of yours.

I wish I would never have to breathe normally again.

На всеки 3 години

Любовта НЕ трае само 3 години. И Бегбеде, в края на краищата, се съгласява с това и се моля на всички богове-закрилници на супербогаташите/копирайтъри/грозници, като го е озъзнавал да не е бил на свръх доза.

Да, Фредерик, първите 3 всичко е окей. И ти се иска да празнуваш Св. Валентин всеки ден, да му пишеш мейли и stalker-ски смси постоянно, да го ревнуваш свирепо, да го чукаш още по-свирепо, но всъщност си толкова свирепо сляп за реалността... Реалността е следната: идва момент, в който ти приемаш другия за даденост, той теб също. Идва момент, в който единият кръшва, другият-също. Идва момент, в който си пиете кафето заедно сутрин, блажено гледащи се в очите, а всъщност нещо някъде навътре у вас дълбоко е заспало. СЛЕДВА: бърз ободряващ шамар от двете страни, малко разлюляване на света под краката ви, малко студен душ, малко попарване, малко изстискамисилитепрестанидаменараняваш. Това е повратният момент- да намериш куража отново да се влюбиш в същия човек, да го приемеш с всеки новооткрит недостатък и да искаш през следващите 3 години да минете през още един повратен момент, за да стигнете до следващото влюбване.

Той държи ръката ми докато вървим по улиците, държи и дробовете ми. Стисва ги здраво всеки път, щом го видя. Готви най-яките и posh неща, носи най-готините боксерки, от които дупето му изглежда размазващо секси и има най-чувствената челюст. Да. Доста "повратни моменти" сме имали и след ВСЕКИ се влюбвам все повече. Той също. Някак...личи си. Докато шофира пуска "моите" песни. Когато танцуваме винаги накрая ми поръчва aftershock, защото знае, че го обичам за десерт. Когато спортуваме заедно ме гледа собственически как се движа из залата. Казва, че очите ми се ужасно красиви, а те са просто кафяви, но аз се правя, че му вярвам. Прави великолепни неща с устните си, а това за съжаление, на много малко мъже се удава. Говори ми за литература толкова непринудено, почти извинително, а всъщност аз умирам от гордост, че е мой. И след толкова време аз всеки ден, все повече, все ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГО ИСКАМ. Искам да му предложа:

Всичко.

Довиждане.

Passions

Когато има един, има много. Достатъчно много, за да правиш сложни маневри с фейсбуци, телефони и телепатични факсове. Нали съм ви казвала защо е това- защото не можеш да забравиш човек, който не може да те забрави. Психологическата връзка е силна. И двамата не пускате, като ластик.

В крайна сметка аз съм доволна, че знам какво искам (да бе, наистина!). За пръв път от много време насам чувствам, че има смисъл нещата да се случват, както се случват. Наблюдавам изсечената му челюст и присмехулно извитите устни и си ги представям по тялото си. Жесток е. Трябваше да пусна няколко сериозни трилъра в живота си, за да ми дойде акълът, но все пак се случи. The pure pleasure seeker has met her match.

Ще си обуя дългите чорапи, ще се напръскам с Mademoiselle и ще чакам Кумчо Вълчо да ме хапне. Той мрази да пости в Страстната седмица.

MERRYdge

Marry you, I will
I will marry you against your will
you will be merry marrying me
merrily married we will be
just- married once and for all
pop the question and let's roll
to the merry life of "chain and ball".

You

Има много неща, които не знаеш за мен, или може би знаеш, но не ти личи. Знаеш ли, че имам свой уникален език, даже няколко имам. Когато съм нервна се усмихвам прекалено много, или пък треперя все едно ми е студено. Знаеш ли това? А че мачкам долната си устна, знаеш ли, когато съм замислена или се концентрирам в ей онази точка на тавана?Виждал ли си как обувам първо лявата си обувка, винаги стоя от лявата ти страна, когато вървим ръка за ръка и лявата половина на мозъка ми е по-развита? А знаеш ли, че когато готвя, сътворявам бъркотия, после облизвам пръстите си от сиренето, което съм натрошила върху салатата и не сядам на масата без да има салфетки на нея. Казвала ли съм ти, че си правя маникюра само в твоя чест (защото иначе ми е страшно досадно)? A че пея под душа и пея, и пуша? А че обичам бельо в телесен цвят, с много дантели? Знаеш ли примерно, че ти правя френска любов, защото наистина ме кефи? А че мразя да гладя, че нощем скърцам със зъби, сънувам, бълнувам и ритам? А разбрал ли си колко не вярвам в таланта си и колко вярвам в астралните подредби? Знаеш ли, че обичам брадата ти, защото е шарена и ерогенна? Знаеш ли, че зная ужасно много неща за теб, а всъщност и аз не знам, че ги зная...

Ние трите

Много prolific съм взела да ставам напоследък. Значи творчеството се развива, когато депресарството вилнее. Осъзнавам, че в мен живеят две жени, понякога са повече, но не по-малко от две. Едната е чистница, control freak, маниачка на тема ред, спорт, и всичко, което култивира в теб правилност. Другата е моята Близначка, тази дето нещо й прещраква и пощурява: започва да използва сложни думи, иска й се да ругае елегантно и с финес, иска да пише бълбукащо и ненатоварващо, иска да е АЛИСА! Т.е. едната иска да си направи пясъчен замък, а другата да го разруши, едната иска да измете падналите по земята косми, а другата иска да се среше на метеното.

Сутрин ставам с Близначката. Баси, откакто целунах The Stone of Eloquence в Бларни, Ирландия, усещам някакъв писателски порив. Честно. Та сутрин ставам с нея, тя е гладна и трябва да я нахраня. Следователно пиша сутрин, защото Близначката се кефи да няма никой покрай нея, да може да отлепя мислите от тяхната сънена обвивка и да ги облича в странни одежди. Всичко е в главата й, само трябва да посмее да го изкара от там.

В този момент идва Девата, или ДЕвачката, за да ми развали рахатлъка. Тя е много скрупулна и иска да ме откаже от всички пикантерии, от най-сочната част от писането. Внимавай да не засегнеш този, да не обидиш онзи! Няма нужда да рецитираш своеобразни монолози на вагината, светът е пълен с такива, освен това за 300 пъти по-добре написани. Хората не ги интересуват твоите сексуални приключения или душевни мъчения. Трябва ли да навираш личния си живот в очите на праведните? Ебаси пуританката дето се извъди! Ако някой ден не издам книга, ти ще си виновна, света Дево Марийо!

И така сме ние с моите две адреналинки, Близначката и Девачката, само си играят с мен и се борят за надмощие. Днес Близначката rules, просто се е развихрила. След един час идва и другата кокона, за да ме заведе на фитнес, за да прочисти вените ми от виното, погълнато снощи. Как само се грижи за моя well-being! Да обичаш хората, които живеят в теб понякога е най-трудоемкото нещо.

Страница първа

Ами, видяло се е. Няколко години бяха нужни да разбера за какво иде реч в тези блогове и имат ли те почва у нас. След като разбрах, че не хапят и още повече- че много хора, които намирам за ужасно интересни имат блог, казах си "ей т'ва е моментът да се направя и аз на интересна".

Ще използвам пространството разумно и пестеливо. Ще пиша за това, което ме вълнува и засяга пряко и няма да ми пука от чуждо мнение. (Все пак аз съм центъра на собствената си вселена и се въртя около крехката си орбита, макар и в непостоянен ритъм). Фокусът е върху това, че ще пиша. Със страхопочитание към езика, със страх от неопознатите кътчета на ума ми и почит към думите. Имам специално отношение към речта, но сигурно и за това ще стане дума по-късно.

Не гарантирам, че ще съм постоянна и последователна. Даже никак не го гарантирам. Просто ще наминавам от време на време, за да следя от дистанцията на времето какво се е случило в главата ми и как може да бъде поправено.

До скоро писане!