heartbeats

Има доста неща, за които съжалявам. Основно - че не учих особено усилено, че не си дадох зор за почти нищо в училище и университета. В какво...

Отдавна искам да напиша: Осите са привлечени от мириса на миди и риба. Когато ядем морска храна, масата се отрупва с оси. Уважаваме ентусиаз...

С всеки ден добавям по няколко минути повече към съня. Оставила съм войните и геноцидите да се разгръщат без зоркия ми поглед. Арести, пожар...

Сякаш не успявам да чуя добре гласовете. Или по-скоро се опитвам да чуя нещо, за което преди съм имала слух, но вече не е част от живота ми....

 Искам себе си.

Не се променя с времето. Всичко е същото, но аз не съм аз.  Сънувах се в Токио. Чаках влак в чакалня, а пред мен кулата се отчупи и върхът ѝ...

 it's fucking hard

Не те виждам. Виждам как сутрин преливаш от леглото си на дивана и се потапяш в телефона си. После аз работя и отново не те виждам. След тов...

Изглеждаш толкова щастлива —  като някой, който ще бъде наранен. Усмивката ти ме плаши, защото не вярвам чак толкова. Посягам да премахна та...

opinions, where should I shove you? is out there spacious enough, or do you prefer the comfort of my mind? it's exhausting pretending yo...

Обещах си да не пиша, но крехките пръсти на страха от смъртта държат ръката ми и  управляват.  Получих толкова много цветя, а не спирам да м...

Знаеш ли какво си пожелавам, читателю?  Кротък плаж с искряща вода. Кожата ми леко да опъва от слънцето и солта. Погледът ми да е жив и хище...

Къкри само супата на моя гняв. Мразя да готвя, когато нямам какво да дам от себе си. Ако нямах деца, за които да ми пука, щях да карам само ...

Преживявам пътуването до Япония като загуба, сякаш нещо е трябвало и можело да наместя във вътрешния си пъзел, а не съм успяла. Физически ми...

 Мечтая си да мога да правя нещо красиво. Някакъв талант на ръцете.

Най-страшното е да те напуснат последните възелчета от някоя рана. Няма коричка, която да разчоплиш, няма я драмата. Коремът разлиства годин...

Личността на автора vs. гласът на автора. 

опитвам се да не напиша някое клише за Япония като храната е много вкусна затова казвам храната има съвсем лек дъх на море и сребро текстури...

Обещавам ти да те напиша, думо. Стоим си с теб — ти, скрита като нож в рана, а аз — тяло, което още не е разбрало, че нещо не е съвсем наред...

На ръба е сиво и гладко.  Сам си на острова. Остаряваш. Мислиш, че си готов за живота си, затова не се презапасяваш. Губиш си  времето. В тр...

Когато казвам, че не мога да пиша, всъщност казвам, че ме е страх от това, което ще напиша. От книгата на Албена Тодорова: Какво си, чувство...

Малко ме е страх колко много ми харесва да съм сама. Как ме влече собствената ми компания — гмуркане в мен и в местата, които не съм посмява...

днес правих леща два часа се подготвях за това действие, в което вложих минимално количество мисъл и усилия просто да има нещо на масата и т...

И как със тези бездни ти самичка.  Кръг, животът реже, после всичко сам зашива.

Сънувах, че искам да напиша нещо. Мечтаех да напиша нещо. Снощи разгръщах книгата с японска поезия преди лягане и навярно затова. Но тук нищ...

Тук сънувам така обилно, че се будя силно напрегната от всички призраци от миналото. Като тази сутрин. Сетих се за един човек, за когото не ...

Турандот е история за контрола над тялото, страха от подчинение и съпротивата срещу всяка форма на принуда, независимо дали идва "обле...

Сън: Плувам в топъл басейн. Прилича на исландска лагуна, но с коридори. Правя една дължина и виждам, че срещу мен плува Самуил. Излизаме от ...

Оставям за малко настрана цялата си работа, за да опиша следното: Едната книга, която чета— Призрак в гърлотo,  пасва на по-видимата ми женс...

I will never have a daughter. I'll never have anyone to teach the weight of voice,  the pull of void, the need for me-time. No one will ...