heartbeats

Няма да забравя ръцете ни, които сякаш извън нас кръстосват света. Нашите ръце са свързани. Живи сме и сме смъртни. И двамата го знаем и на ...

свят прегърбено животно твоя съм увиснала на кръста ти все по-малко дъщеря и все по-малко нечия възторгът вече не прилича на себе си нито ра...

Погнуса от държавата. Днес си пуснах новините по телевизията (обикновено ги консумирам онлайн) и веднага ми стана зле. Не помня дори по врем...

Прочетох две стихотворения със заглавие “Делфини” от различни автори. В един ден.  В едното бяха свободни, в другото - в плен. Трябва ми сам...

Животът ми от 4-5 години насам е: дни, в които ненавиждам и ме е срам от човечеството, минути, в които го обичам, мощни пориви за бягство, п...

Името на онова, което не е било мое никога.  Отплаване, отцепване, от- тегляне. Питаш ме какво ме вълнува. Не му знам името. В него има Л и ...

Най-страшното в поезията са липсата на риск и многото възможности да кажеш истината. 

 Сън: прибиране на личния багаж от чужда история. 

Приятелките ми се заговориха за надгробни плочи. Представих си едната да пробожда жълтъци с вилица, докато пише, а другата - да избира плочи...

Две седмици сън без сънища. Липсват ми, оглеждам се. Когато тялото се движи и умът работи безспирно, амигдалата и хипокампусът предат мълчал...

Искам време! — чух гласа си да драпа  по стълбите зад мен. Странно, мислех си, че аз го гоня.

Лъжа е да казвам, че почти не пиша.  Толкова ми е мъчно за това място в мен. Мислех, че иска време, опитах и да се насиля, но нищо, нищо не...

Кое е по-достоверно - крехкото равновесие на другаде-то или квадратната монотонност на тук и сега? И двете, и двете са истина, казва животът...

Какво правят хората с картичките, които им подаряват? Какво правят хората с непроменяемите факти, с невъзможността да помагат, с незнанието?...

Понякога (даже доста често) като ме питат как се чувствам или какво мисля, не мога да вържа едно смислено изречение. Имам необикновената дар...

Siblings don’t have the same parents, чувам Габор Мате, докато скролвам в инстаграм.  В много варианти съм чувала тази фраза, обаче сега ми ...

Веднъж написах едно много тъпо стихотворение за Екатерина Йосифова. Беше минало известно време от смъртта ѝ. Никога не съм я познавала, но, ...

Спрях психотерапията, защото усетих, че не съм способна да стигна по-надълбоко в себе си в този момент ( може би и не исках, може би и ми бе...

 "No one's pain is unique or special."

Първият ден в Киото, току-що сме пристигнали. Обядваме в закусвалнята на малък местен театър с гледка към р. Камо.  Всичко в нашето тейшоку ...

Има доста неща, за които съжалявам. Основно - че не учих особено усилено, че не си дадох зор за почти нищо в училище и университета. В какво...

Отдавна искам да напиша: Осите са привлечени от мириса на миди и риба. Когато ядем морска храна, масата се отрупва с оси. Уважаваме ентусиаз...

С всеки ден добавям по няколко минути повече към съня. Оставила съм войните и геноцидите да се разгръщат без зоркия ми поглед. Арести, пожар...

Сякаш не успявам да чуя добре гласовете. Или по-скоро се опитвам да чуя нещо, за което преди съм имала слух, но вече не е част от живота ми....

 Искам себе си.

Не се променя с времето. Всичко е същото, но аз не съм аз.  Сънувах се в Токио. Чаках влак в чакалня, а пред мен кулата се отчупи и върхът ѝ...

 it's fucking hard

Не те виждам. Виждам как сутрин преливаш от леглото си на дивана и се потапяш в телефона си. После аз работя и отново не те виждам. След тов...

Изглеждаш толкова щастлива —  като някой, който ще бъде наранен. Усмивката ти ме плаши, защото не вярвам чак толкова. Посягам да премахна та...

opinions, where should I shove you? is out there spacious enough, or do you prefer the comfort of my mind? it's exhausting pretending yo...