heartbeats

Знаеш ли какво си пожелавам, читателю?  Кротък плаж с искряща вода. Кожата ми леко да опъва от слънцето и солта. Погледът ми да е жив и хище...

Къкри само супата на моя гняв. Мразя да готвя, когато нямам какво да дам от себе си. Ако нямах деца, за които да ми пука, щях да карам само ...

Преживявам пътуването до Япония като загуба, сякаш нещо е трябвало и можело да наместя във вътрешния си пъзел, а не съм успяла. Физически ми...

 Мечтая си да мога да правя нещо красиво. Някакъв талант на ръцете.

Най-страшното е да те напуснат последните възелчета от някоя рана. Няма коричка, която да разчоплиш, няма я драмата. Коремът разлиства годин...

Личността на автора vs. гласът на автора. 

опитвам се да не напиша някое клише за Япония като храната е много вкусна затова казвам храната има съвсем лек дъх на море и сребро текстури...

Обещавам ти да те напиша, думо. Стоим си с теб — ти, скрита като нож в рана, а аз — тяло, което още не е разбрало, че нещо не е съвсем наред...

На ръба е сиво и гладко.  Сам си на острова. Остаряваш. Мислиш, че си готов за живота си, затова не се презапасяваш. Губиш си  времето. В тр...

Когато казвам, че не мога да пиша, всъщност казвам, че ме е страх от това, което ще напиша. От книгата на Албена Тодорова: Какво си, чувство...

Малко ме е страх колко много ми харесва да съм сама. Как ме влече собствената ми компания — гмуркане в мен и в местата, които не съм посмява...

днес правих леща два часа се подготвях за това действие, в което вложих минимално количество мисъл и усилия просто да има нещо на масата и т...

И как със тези бездни ти самичка.  Кръг, животът реже, после всичко сам зашива.

Сънувах, че искам да напиша нещо. Мечтаех да напиша нещо. Снощи разгръщах книгата с японска поезия преди лягане и навярно затова. Но тук нищ...

Тук сънувам така обилно, че се будя силно напрегната от всички призраци от миналото. Като тази сутрин. Сетих се за един човек, за когото не ...

Турандот е история за контрола над тялото, страха от подчинение и съпротивата срещу всяка форма на принуда, независимо дали идва "обле...

Сън: Плувам в топъл басейн. Прилича на исландска лагуна, но с коридори. Правя една дължина и виждам, че срещу мен плува Самуил. Излизаме от ...

Оставям за малко настрана цялата си работа, за да опиша следното: Едната книга, която чета— Призрак в гърлотo,  пасва на по-видимата ми женс...

I will never have a daughter. I'll never have anyone to teach the weight of voice,  the pull of void, the need for me-time. No one will ...

Днес присъствах пълноценно в класа по йога.  След това всичко се разпадна и дойде пак Уморенасъмуморенасъм. На моменти не смогвам. Опитвам д...

Мъже с черна ръкавица на дясната ръка. Ядат бързо и механично. Храната става гола и уязвима, нападната, унищожена.

Много исках дъщеря. Бях уверена, че този път ще е момиче и двата пъти. Щеше да се казва Вера и вероятно щеше да ме мрази. Имам момчета и пон...

В Копенхаген има нещо, от което усещам възел, пристягане. От храната е - онази смесица от неутолен глад, еуфория и разгръщащи се пластове. Н...

Яростта на всяка жена, дори на нефеминистката. Това стои на пътя ми. Забелязах го, когато преглеждайки запазените постове в ИГ, открих, че в...

 "тогава какво друго да правя като реално само ми се пише" Това по повод липсата ми на амбиция да раста кариерно. Най-много харесв...

Вярвам в сънищата си. Реалността се огъва около тях и само декорира детайлите. Всичко се случва, но не знам къде най-напред.

Отстрани наблюдавам как се вкопчвам в малки репери, които ми подсказват, че съществувам, не казвам "живея", моите, мъничките ми, в...

 Другаде. И пропастта след думата.

*Orbital • Samantha Harvey Така се чувствам малко преди 40. Не е голяма работа, но настойчиво тегли към себе си. Трезво и сурово, без мечти ...

Сънувам се в Дания. Ще обзавеждам дом. Гледам - момиче на около 10-12 години в хубава северна стая с много малки бели вази и фигурки. И цвет...