heartbeats

Лъжа е да казвам, че почти не пиша.  Толкова ми е мъчно за това място в мен. Мислех, че иска време, опитах и да се насиля, но нищо, нищо не...

Кое е по-достоверно - крехкото равновесие на другаде-то или квадратната монотонност на тук и сега? И двете, и двете са истина, казва животът...

Какво правят хората с картичките, които им подаряват? Какво правят хората с непроменяемите факти, с невъзможността да помагат, с незнанието?...

Понякога (даже доста често) като ме питат как се чувствам или какво мисля, не мога да вържа едно смислено изречение. Имам необикновената дар...

Siblings don’t have the same parents, чувам Габор Мате, докато скролвам в инстаграм.  В много варианти съм чувала тази фраза, обаче сега ми ...

Веднъж написах едно много тъпо стихотворение за Екатерина Йосифова. Беше минало известно време от смъртта ѝ. Никога не съм я познавала, но, ...

Спрях психотерапията, защото усетих, че не съм способна да стигна по-надълбоко в себе си в този момент ( може би и не исках, може би и ми бе...

 "No one's pain is unique or special."

Първият ден в Киото, току-що сме пристигнали. Обядваме в закусвалнята на малък местен театър с гледка към р. Камо.  Всичко в нашето тейшоку ...

Има доста неща, за които съжалявам. Основно - че не учих особено усилено, че не си дадох зор за почти нищо в училище и университета. В какво...

Отдавна искам да напиша: Осите са привлечени от мириса на миди и риба. Когато ядем морска храна, масата се отрупва с оси. Уважаваме ентусиаз...

С всеки ден добавям по няколко минути повече към съня. Оставила съм войните и геноцидите да се разгръщат без зоркия ми поглед. Арести, пожар...

Сякаш не успявам да чуя добре гласовете. Или по-скоро се опитвам да чуя нещо, за което преди съм имала слух, но вече не е част от живота ми....

 Искам себе си.

Не се променя с времето. Всичко е същото, но аз не съм аз.  Сънувах се в Токио. Чаках влак в чакалня, а пред мен кулата се отчупи и върхът ѝ...

 it's fucking hard

Не те виждам. Виждам как сутрин преливаш от леглото си на дивана и се потапяш в телефона си. После аз работя и отново не те виждам. След тов...

Изглеждаш толкова щастлива —  като някой, който ще бъде наранен. Усмивката ти ме плаши, защото не вярвам чак толкова. Посягам да премахна та...

opinions, where should I shove you? is out there spacious enough, or do you prefer the comfort of my mind? it's exhausting pretending yo...

Обещах си да не пиша, но крехките пръсти на страха от смъртта държат ръката ми и  управляват.  Получих толкова много цветя, а не спирам да м...

Знаеш ли какво си пожелавам, читателю?  Кротък плаж с искряща вода. Кожата ми леко да опъва от слънцето и солта. Погледът ми да е жив и хище...

Къкри само супата на моя гняв. Мразя да готвя, когато нямам какво да дам от себе си. Ако нямах деца, за които да ми пука, щях да карам само ...

Преживявам пътуването до Япония като загуба, сякаш нещо е трябвало и можело да наместя във вътрешния си пъзел, а не съм успяла. Физически ми...

 Мечтая си да мога да правя нещо красиво. Някакъв талант на ръцете.

Най-страшното е да те напуснат последните възелчета от някоя рана. Няма коричка, която да разчоплиш, няма я драмата. Коремът разлиства годин...

Личността на автора vs. гласът на автора. 

опитвам се да не напиша някое клише за Япония като храната е много вкусна затова казвам храната има съвсем лек дъх на море и сребро текстури...

Обещавам ти да те напиша, думо. Стоим си с теб — ти, скрита като нож в рана, а аз — тяло, което още не е разбрало, че нещо не е съвсем наред...

На ръба е сиво и гладко.  Сам си на острова. Остаряваш. Мислиш, че си готов за живота си, затова не се презапасяваш. Губиш си  времето. В тр...

Когато казвам, че не мога да пиша, всъщност казвам, че ме е страх от това, което ще напиша. От книгата на Албена Тодорова: Какво си, чувство...