Пътувам в метрото и в прозорците виждам вдлъбнатините по лицето си от загубата на мастна тъкан. Повтарям си, че не е важно, но няма какво да се лъжем - остаряването е най-значимото нещо, което ни се случва. Както и най-голямата привилегия. 

Сънувах заглавието на романа "Мидълмарч" и веднага реших, че това е послание за средата на моя живот. Честно казано, писна ми само да съм преход. Не знам откога не съм имала чувство за стабилност и хомогенност.