Защо небето е синьо, пита 13-годишният ми син, сякаш е на три. Какъв хубав въпрос, мисля си, докато се правя на възмутена от невежеството му. Сещам се за фризьора ми, който скоро каза “животът всъщност е много прост”, стори ми се красиво. Опитваме се да го направим сложен, за да му придадем смисъл и значимост. 

Когато съм в друга страна, небето е синьо, животът е прост. Смъртта е стрела, забързала хода си. Възхитена съм от ужаса си като Медуза-та на Караваджо, (защото какво по-ужасно от това да виждаш себе си).

Обичам да пътувам, защото ме няма, но се виждам.