Скоро прочетох цитат от Патриша Локууд: пътуването е като да си умрял - разбираш, че животът на другите продължава и без теб. Или нещо такова. За мен пътуването отдавна е точно това, като да съм умряла. Просто ме няма, изчезвам от живота си. Смъртсвобода. 

В ЮАР имат друго усещане за свободата. 

Пребиваването на толкова далечно място обърква и тялото, и мозъка. Усещаш как от теб се отлюспват десетки неща, как олекваш, как си нищо.

Продължавам да мисля защо така упорито търся това чувство.