Минаха 48 часа от връщането ни от ЮАР. Сега започва същинското ми пътуване там.

Дивните пейзажи се сменят бързо, сякаш ги гледам в движение от прозореца на колата. Малка съм и съм на крайчеца на нов континент. Краката ми се поклащат над два океана. Умът ми е отворен и поглъща всичко ненаситно, дори неразбираемото. 

Въпреки че ме покоси неприятен вирус (вероятно соматизирах сензорното претоварване), си починах, както умея само когато съм много далече. Спах като бебе 9 дни. Събуждах се гладна във всеки смисъл. После с готовност потъвах в разкъсващите мисли за мястото ми тук, за усещането, че няма как да разбера, мога само да опитвам, за насилието в туризма и пр. Вечерта преди да се разболея, сънувах как Шарлийз Терон е взела ключовете за дома ни в София. Бях се оставила Африка да ме завладее.

С Валери пораснахме още малко.