Не ми се доказва. "Сакам да съм крава под бреза" и като цяло, изпонадоказала съм се вече.

Искам да пътувам, да ям, да пия и да блея. Не ща адженди и забележителности. Искам само другост в различни форми и текстури. Ходи ми се и соло - не ми се съобразява с никого.

Странно е как копнежът ми за свобода е толкова близък до отсъствието. 

Постоянно се съмнявам в съществуването на свободна воля и дали животът ми, какъвто е, действително е моят план. Но реалността е кратка - трябва да се справяме с наличното.