Свикнало с мен, времето потъва в невидимия ъгъл
на стаята.
Децата похлопват като два далечни чана
преди да изчезнат нанякъде.
Ти готвиш - само така можеш да кажеш
колко съжаляваш и как ще опиташ да се
промениш.
Внезапно времето пак полита напред.
