Липсва ми чувството да чета "Мисис Далауей" или "Към фара" за пръв път. Просто се сетих. Мисля, че много зависи от това, че когато трябваше да чета Улф и да я разбирам и нищя, просто не бях в състояние.
Доколкото си спомням, на държавния изпит имах въпрос за литературата от началото на 20 в. Не помня за какво се отнасяше, но проф. Шурбанов търпеливо изчакваше да кажа нещо за възприятието за времето, подсказа ми с теорията за относителността. Каква ирония...
Колко бавно ставаме себе си. Как никога не ставаме себе си съвсем.
В семинарите по английска литература обсъждахме Kew Gardens. Почти 20 години по-късно охлювът пропълзява в паметта ми, времето е все така относително. И все пак много ми се иска да можех да се върна обратно точно там.
