преводът

Върнах се към превод, който не съм поглеждала отдавна, и то такъв, който си харесвах и смятах за доста находчив. При този прочит ме хвана срам, естествено. Промених го изцяло. Беше любопитна игра на това, което Сафо описва като "ни меда да имам, ни пчелата". 

I killed my darlings.

Като всяко нещо и превеждането изисква узряване. Не само практика, но и житейска опитност. Само на теория го знаех, но вече виждам разликата. С житейската опитност обаче ставам по-равнодушна към преводите си и вече съм по-склонна да ги разкъсам, вместо да се привързвам към тях. Преди години сякаш бях настроена, че в превода се скриваш и оставяш автора да носи цялата отговорност, но май и в това не вярвам вече. 

Чудя се дали през цялото това време, в което съм мислела, че мога да превеждам, всъщност не съм копняла за прочит и свързване. И сега, когато ги имам пълноценно в живота си, съм освободила превеждането от тази тежест. Мога да стоя в посредствеността си, без това да значи, че аз съм посредствена.