Да се успокоявам в тялото си е умение, което научих през двайсетте години, откакто го движа почти без прекъсване. Различни открития осветяваха тъмните места. Например, че искам да имам стегнат корем, защото ме кара да се чувствам неуязвима. Искам да имам силни и бързи крака, за да мога да избягам по-лесно. Искам развити мускули, за да понеса по-леко остаряването си и да старея по-здрава. Дисциплината ми се превърна в най-утешителното ми качество, защото в тялото си съм сама и само аз. Ако има нещо, което зависи от мен, правя го с търпение и постоянство, които не проявявам в друга сфера.
Тялото ми не е женско. Чувствено и будно - да, но не го приемам за точно женско. Нямам гърди, нямам ханш като майките на плажа. Това е тяло за опора и действие, за игра и уединение. Тяло инструмент. Обичам го все повече. Обичам се все повече? Сигурно заради чувството на достатъчност в момента и на неискане, толкова рядко и скъпоценно. Снощи например много исках да пиша (вероятно този текст), но не успях. Тялото разчиства езика, защото е език.
*Вдъхнових се от поредицата Seasons Quartet на Карл Уве Кнаусгор, която е съставена от микроесета на различни теми от бита и живота като цяло.
