Не е ясно какво ме мъчи. Знам, че се усеща зейнало. Думите опитват да изкачат това, което погледът не вижда. Близко е до еуфорията, но е с обратен знак. Когато съм така, започвам да се съмнявам в себе си, да си противореча, да затъвам в безсилието на езика. 

Сънувах котка с извадени очи. Въртеше се около мен и приятелките ми. Не беше просто сляпа, аз знаех, че очите ѝ са извадени.

Все съм си мислила, че знам каква е травмата ми и чак сега виждам, че вероятно истината е другаде. Тя е толкова добре прикрита, че доближа ли се, езикът блокира. Ако наистина знаех, нямаше да влача този копнеж да се позная и да бъда позната. Нямаше да душа след желанието си като куче, да се удивлявам или да опитвам да пиша поезия.