Завила съм се с изпраните чаршафи, качена съм високо, далече. 

Днес алгоритъмът не ми предложи нито едно обгорено или изнасилено дете, следователно мога да се преструвам на спокойна. 

Умряла лисица. 

Говорихме си с Габи, че “чак пък ентусиазъм и щастие”… Работа като работа. Краде от тока ти, но ти го плаща.

Цяла седмица съм уморена, смесено с малко тъжна и обезсърчена. Нито една от тези думи не прави стихотворение. Но почетох доста хубава поезия последните седмици. Представях си се като поетеса. Но като си се представям така, никога не е нежно и красиво. Transgressive. 

Понякога мярвам някое хубаво стихотворение в инстаграм. Първо ме залива повривът да го преведа, а после 100 неща ме спират. Налага се да живея непрестанно с някаква форма на творческа фрустрация. Интересно как не ѝ обръщам внимание, така съм свикнала…

Сега малко ще почета и ще си помисля.