Приятелките ми се заговориха за надгробни плочи. Представих си едната да пробожда жълтъци с вилица, докато пише, а другата - да избира плочи в интернет. Стана ми мило. Представих си се затисната от камък око от “Салонът на природата”.

Никоя не иска гроб и плоча, всяка иска да бъде кремирана. 

Вече съм на 40. Разликата е само в това, че знам, че ще умра. Знам, че близките ми ще умрат. Скоро чух Зейди Смит да казва как остаряването е (дали правилно съм чула?) да осъзнаеш, че и Другите са истински.