В много варианти съм чувала тази фраза, обаче сега ми отеква. Какво особено чувство да си различен родител на двете си деца. Колко е трудно да преживяваш двете си деца различно.
Вече 7 години те преживявам като висока, блестяща вълна, мили Сава. Ти си огромен и си пълен с всичко най-чисто и светло, което познавам. Жълт. Жив.
С всяка следващата година ставам все по-уверена, че да бъда майка може да е и леко, и красиво. Мога да се нося и да следвам. Или пък да си казваме не, да се слушаме. Сякаш да слушаш и да бъдеш чут е най-естественото нещо на света.
Благодаря ти, че преди 7 години изгря от корема ми - точно ти, точно тогава. Благодаря ти за рисунките в телефона ми и разказите за измислените ти филми. Благодаря за нашите срещи за двама над димящ рамен или "марашлянка", за това, още търсиш ръката ми.
Днес празнуваме теб. Честит рожден ден, Сава!
