С всеки ден добавям по няколко минути повече към съня. Оставила съм войните и геноцидите да се разгръщат без зоркия ми поглед. Арести, пожари и протести минават покрай мен и за пръв път не се чувствам гузна, че понякога ги забравям. 

Смъртта, разбира се, присъства стабилно в мислите ми, но като живот, а не новина. Така или иначе (всичко) се случва с и без моето участие.

Забелязвам, че сега не бдя и не правя нищо. Много, много е хубаво.