от половин час съм тук

пишатрия

 "We should teach our girls to take up space."

някой в Интернет

39

Възрастта е като скреж или обсада, или залез. Понякога дори като скала.

“Шогун”

Latest trigger word

 mum cut

стихотворение, което не иска да бъде завършено

 "императрица небесна"

Виргиния Захариева

Замък си ми построил

и в него режа времето

на филигранни ивици внимание.

.

.

.

.

.

вълната

рифа

до бемола,

докато остана

без контур и сянка.

Докато аз прелиствах Up Late на Ник Леърд, той сигурно е бил тук в София, being himself. Реших да не си я купя нарочно, за да не се дразня излишно. Купих си стихосбирка на съвременна авторка от Корк, която не ми проговори с нищо освен с яйцето в заглавието.

Поезията със сигурност не идва (вече зная) в състоянията на виталност и телесно смирение. 

Реших да направя напук на инстинктите си и се сдобих с книга по навик и по феминистични подбуди, но не от онзи порив, който ме кара трескаво да поглъщам страниците. 

Пропуснах или отказах възможности, свързани с писане, които явно не са били за мен сега. Сънищата ме връщат в темата, ща - не ща. И изобщо - много ми е интересна онази мъртва (или жива) зона в писането, в която не можеш вместиш щастието и пропадането си - своята човешкост всъщност. Ако ги погледам отвън, ще видя, че те се самоизключват. Но по-навътре мога да прочета: Да, много съм щастлива от пътуването в Ирландия. Да, тъпо ми е, че не можах да участвам с гласа си [еди къде си]. Да, животът продължава, защото nobody cares и защото все още убиват деца в брутални войни.

Това ми е интересно. И, струва ми се, времето прави възможни тези моменти на ok-ness, които щяха да ме тормозят с месеци преди. Поумняването се свежда до приемане на посредствеността и терминалността. 

Вълнува ме чувството. 

Чета назад - грешките, елипсите, липсата на яснота, странният избор на думи. Много се радвам, че този блог го има.

Ирландия

Изгорях на ръкав и опърпаната ми кожа

дълго се отгъва след мен. Сигурно съм и

качила великолепни

златни

пухкави

солени

пържени 

картофи

в килограми.

Много съм

щастлива.

не искам да нося бански с висока талия, мерси, Инстаграм, едва ли някога

но ми се иска да влизам в самолета като за погребението си - с копринено кимоно и бижута, парфюм, разбира се

днес не мога да работя точка ком

преоблича ми се, сменя ми се кожа

просто ей така - за излизане от себе си

Сънувам среща на класа. Тежка сватбарска маса. Аз трябва да платя сметката, но когато се връщам при другите, тях ги няма. Масата е празна, аз съм празна.

После думата сърце, написана в чат или коментар в социалките.

език

В ясно съзнание. Контактна. Критична, търси съвет. Видимо е спокойна. Емоционално — леко притеснена, но еутимна. Волево нормобулична. Споделя изолиран страх от летене с паникоподобни кризи. Памет и интелект — съответни.

Kolejkata