Втора вечер затварям лаптопа след работа и сядам на дивана. Не се задържам дълго, но наблюдавам. Къде отива умът и какво търси? Оставям го да се лута, да скучае, да си намира обикновени, нищонезначещи тревоги.

За нищо на света не искам да съм от хората, които се гордеят колко много работят и как нямат време за почивка.

Колко ли ще издържа така…