Последния път когато бях в Милано, не влязох в нито един от десетките магазини за нишова парфюмерия в Брера. Употребих цялата си воля, за да спра копнежа по ухания, само и само да не се налага след това да копнея конкретно ухание.

Кой казва не на изкушението?

Усещането е като да се лишаваш от нещо, защото вътре в себе си си убеден, че не го заслужаваш. Избираш фантазията, филма. 

Не знам защо написах това. Може би от фундаменталното желание за желание. Сигурно защото след ужасно напрягащи няколко дни, се чувствам куха и неприятна. Опитвам да се върна в езика, но дадох толкова много от себе си професионално, че съм просто празна. Вероятно това е текст за изразните средства.