3.

Циганката, от чието лице извръщам очи, казва нещо неразбираемо. Детето в количката плаче безутешно, с много силен глас, който значи страдание. Давам ѝ пари, но всъщност искам да дръпна кроасана от ръцете на своето дете и да го дам на нейното.

Тя взема парите и тръгва да проси от другите наоколо. Детето продължава да плаче. 

Моля те, нахрани го! не успявам да кажа на глас.

Сяда на една пейка и го взема в ръцете си. Избърсва почти нежно омазаното му в сополи лице и то заспива.

Тази случка боли по толкова много начини.

Днес бях много лоша своя версия. Бях майката, която се опитва да заглуши бездната си, с музиката на гнева си. Бях студена и далечна. После видях тази циганка и много дълго плаках за нас.