Какъв ли е гласът му се питам, докато наблюдавам не съвсем скришно мъжа на постелката пред мен. На гърба му грее Ганеша, на абсолютно целия му гръб. Остатъкът от тялото също е силно татуиран, а когато прави флоу, рисунките се раздвижват като в stop motion. Достатъчно близо е, за да усещам естествената му мъжка миризма, но не спирам да мисля за гласа.
Мъжът е гъвкав и слаб, наистина прилича на змия. Блед по англосаксонски. Почти съм убедена, че не е местен. Идва с колело, съблича се почти гол и прави асаните елегантно и тихо.
Колко странно, ходя на групова практика, в която има мъже, но не се свързвам с никого, докато не запеем накрая. Само тогава слухът ми опитва да го открие, да опипа пространството за неговото ом, но и то е сякаш навито навътре, като самия мъж змия.
Вчерашния ден прекарах сама в разходка до преумора и слушане на романа Day на Майкъл Кънингам. Чете го Джулиан Мур и, разбира се, веднага скочих в заешката дупка. Гласът ме носи, изпадам в онова състояние, в което хем четеш красиво написана книга, хем гласът я обживява. Обикновено не си намирам място от вълнение, (а една от абсурдните ми мечти е да озвуча филм или книга). Както и да е, гласовете си проправят път до мен.
И после се сещам --
само в здравите връзки в живота ми гласът е основа. Всичко, което е трябвало да отмине, е отминало, защото е живяло в чат. В съобщения от ефимерни букви и емоджита. Имало е хора, които са ми казвали, че ме обичат, но не са искали да говорят с мен по телефона. Или пък на живо, в реалния живот, където не можеш да украсяваш, пишеш и триеш. Just a thought. Гласът винаги е за предпочитане - казва го жената, чието основно занимание е писането, т.е. пребиваването във фантазията.
После си спомням чувството, когато се отпусках в солата си, докато се занимавах с пеене. Когато отминаваше онова "Боже, сигурно ще се изложа" и наистина давах воля на гласа си, на коремния си глас. Можеше да е вълшебно.
Тия дни, докато се опитвах да прочета една нечетима поетична книга, се попитах защо не ми стиска да изкажа публично мнението си. Къде е онзи глас, с който пеех солата си.
