Самуил мисли често за смъртта. Опитва се да стигне до смисъла на живеенето. 

-- Не ми се умира, казва, още не знам дали ставаш звезда, дали отиваш в Рая или Ада, дали в Космоса. 

-- Можеш да вярваш в каквото решиш. Аз не знам какво става. Предполагам, че просто вече те няма.

Той има много неща за правене, притеснен е. Стои с насълзени очи и опитва да поеме терминалността на живота. Възхитителен е.