Ето, няма ме. И тук ме няма, а всичко е

все същото. От Нищото се гледам как изблед-

нявам, разтварям се във въздуха, но всичко друго

продължава да звучи като красив дует. 

Как иначе да проумяваме смъртта, освен 

живеейки я смърт след смърт.

……….

I am gone. This place is void of me, but still

it is the same. On top of Nothingness, I watch myself

fade out, dissolve, while all else keeps ringing

true like a beautiful duet.

How can we think of death at all if not

living through it death by death.