Той държи ръката ѝ, докато крачи

малко по-напред. Дъждът тече бежов

от лионското небе, мек и топъл като суфле.

Тя се задъхва,

гладът пее в стомаха ѝ, нетърпението - 

в крайчеца на младостта ѝ.

Сядат в бистро и изяждат терина с винаги

будния си апетит. Танцуват месо и вино. Навън пушат, 

не, по-скоро димят.