Стръмно е, не знам къде съм тръгнала.

Сещам се за първи път, че не покоя

трябва да търся. Стихотворението е 

праг между мен и мен, игра и лъже-

избягване от ужаса. 

Нищо не е каквото изглежда, дори януари

с неговата плацебо пролет. В сънищата ми 

се раждат бебета и всички могат да говорят.