Кит

12.12.20

Наученото те белязва и понякога във разговор се чувстваш като изхвърлен на брега кит. Около теб са се събрали очи и вече не можеш да се върнеш там, откъдето си дошъл.

Но с времето разбираш, че поезията ти дава щит, а психотерапията - начин да приемаш неразбирането като нещо естествено. Даже намираш красота в неразбирането. Даже дестилираш каквото ти е нужно от него и го превръщаш в още научено. Докато китът се превърне в нещо ново, например сцена от “Левиатан” или мъничък пъзел.