Не разбирам залезите ти.
Сухи и грапави като дланите след дълго миене.
След като сложихме външните щори, нощта тегне
в спалнята с дъха на сиви облаци.
Не разбирам как красотата продължава да съществува
заедно със знаеш кое.
Как се погребва?
Изобщо от кое най- много се боя?
(Аз зная.)
Грим не съм носила от дни,
нито някакви по-големи очаквания.
Стоя на прага, на вратата съм на нещо различно,
смесено с несигурност, но и смирение.
Непрестанно мисля за тесто, меко и очакващо
като майчина прегръдка. Бих искала тази прегръдка
да ме люлее до края. Тесто. Мама е мека.
Но денят е равен, лъскав като избелени зъби.
Фалшив и агресивен.
За залезите. По мръсните прозорци лепнат
часовете, ударили глави в непреодолимото.
