И тъй. Ти ще пазиш крепостта отвън,
а аз отвътре ще преда надежда.
На тебе само вярвам, когато
произнасяш своя страх и устрем.
Когато си човешко същество,
което и не знае, и е крехко.
Къде ще сме след време ли?
Е, не където искахме,
но може би на място с рохка пръст,
с много семена в ръцете ни.
Но дано сме там като едно,
в малката ни разрушима крепост.
