Донякъде харесвам тази междинност в живота си. Наникъде, макар по повърхността всичко да е приятно предвидимо и нормално. Харесвам очакването за избори и за установяване в нова роля.
Дълго време се мъчих да се дефинирам, да се поставя в категория, но мисля, че се уморих, особено със съзнаването за по-тежки и по-битови отговорности. Някой ден ще намеря сила да се вгледам и под епидермиса, сега не.
Може никога да не издам нищичко, може никога да не се върна да преподавам и може да повторя същите грешки. Всичко е ок.