Отвън не идват щурчета, идва китара. Разлиствам и от спомени ми се повдига. Пак съм в онзи офис, затисната от непоносим надрусан ентусиазъм. Ненавиждам шума на околните, не издържам на изкуствената “приятелска атмосфера”. Отнасям се, отплавам, не искам да заспивам със спомени за отминали хора и неща.
Все още много неща не разбирам.
Все така чистя натрапливо. Бягам.
Бащата на Силвия Плат бил нацист. Все още изумявам как точно този къс информация съм скрила от себе си, докато съм чела ли, чела за нея. След всички страници с highlight в киндъла и дългите лутания в преводи и анализи. Първо се фрустрирах, че нещо не знам. После се натъжих, защото знам какво е да имаш баща, с когото не можеш да се справиш.
Не исках да заспивам с точно тези мисли. Китарата млъкна, влачи се саванът на трафика.